Как тялото ни пази непреживени емоции (и защо разговорът не винаги е достатъчен)

Свикнали сме да мислим, че ако разберем нещо, ако го осъзнаем и изговорим, то автоматично ще се освободи.

Истината е по-неудобна и много по-интересна.

Голяма част от преживяванията ни не се складират в ума, а в тялото.

Тялото помни това, което умът е трябвало да преглътне

Когато преживеем силна емоция - страх, срам, гняв, тъга - и нямаме пространство, сигурност или позволение да я изразим, тялото поема товара.

Не защото "греши".

А защото се опитва да ни защити.

Напрежението в раменете, стягането в гърдите, буцата в гърлото, тежестта в корема - това не са случайни усещания.

Това са следи от преживявания, които не са имали път навън.

Защо разговорът понякога не стига?

Психотерапията и разговорът са изключително ценни.

Но когато емоцията е била преживяна на телесно ниво, тя не може да бъде освободена само с думи.

Можеш да разбираш защо си такъв.

Можеш да знаеш откъде идва моделът.

И въпреки това тялото да продължава да реагира автоматично - със стягане, тревожност, умора, болка.

Защото тялото не работи с логика.

Тялото работи с усещане и безопасност.

Нервната система не се убеждава - тя се успокоява

Когато преживяването е било прекалено силно или прекалено рано, нервната система "замразява" част от него.

Това е интелигентен механизъм за оцеляване.

Проблемът идва по-късно - когато вече няма реална опасност, но тялото продължава да живее сякаш има.

Тук разговорът дава разбиране.

Но телесната и енергийната работа дават освобождаване.

Как се случва истинската интеграция?

Когато тялото получи:

бавност

присъствие

сигурно докосване или фино енергийно водене,

то започва само да "разопакова" задържаното.

Понякога това идва като:

дълбоко издишване

сълзи без история

треперене

усещане за лекота

внезапна яснота

Това е освобождаване.

Изцелението не е само в разбирането

Истинската промяна настъпва, когато:

умът разбира

тялото се отпуска

нервната система се връща в покой

Тогава вече не "се контролираш".

Тогава реакциите естествено изчезват.

В заключение:

Тялото не е проблем за решаване.

То е архив на преживяното.

Когато му дадем пространство да довърши онова, което е трябвало да бъде почувствано навреме,

напрежението постепенно отпада - без усилие, без насилие, без борба.

И тогава спокойствието не е техника.

То е естествено състояние.

Още по темите за психика, тяло и вътрешна регулация ще откриеш и в социалните ми мрежи.